Тази статия е написана от Андрей Димитров. Той се занимава с оптимизация за търсачки от 2009 година, вписва личен SEO блог w1ck3dgam3.com, и в последно време се е захванал със супер готиният сайт за ревюта wickeble.com. Поканих го да бъде гост-автор в моя блог, защото смятам, че има какво полезно да се научи от него.

В тази статия искам да споделя моите мисли по въпроса кой какво и как споделя в социалните мрежи, и каква е разликата между западните блогъри и българските такива.

Българите имаме лошия навик всеки да гледа само себе си и в това число всеки блогър (SEO специалист, маркетинг специалист и т.н.) предпочита да споделя само своите статии в социалните мрежи. Разбира се – има и изключения, но по-голямата част от хората действат по този начин. Това за мен е супер егоистично и смятам, че подобни хора едва ли някога ще натрупат авторитет.

Като SEO специалист следвам много авторитетни хора от бранша – както българи, така и чужденци. И просто виждам разликата!
Без да давам конкретни примери с имена, българските специалисти (и блогъри) споделят материали само от своите блогове. Едва ли не – признават само себе си за авторитетен източник.

А на запад разликата е голяма! Там ако напишеш нещо адски полезно няма как някой да не го сподели или да сложи линк към него. Дори авторитетни издания като searchengineland и SEOmoz без проблем линкват други сайтове, не дотам авторитетни, но съдържащи полезна информация.

Според мен, авторитет трябва да се гради по западния модел – тоест, да споделяш и твоите си неща от твоя си блог, но да уважаваш и зачиташ мнението на другите. И когато се появи полезна статия, дори в конкурентен сайт – тази статия да се сподели в социалните мрежи, а защо не и да се сложи линк към нея. Всъщност, в слагането на връзки към релевантни статии от други сайтове няма нищо страшно. Google искат точно това! Ако хората спрат да мислят за PageRank като чаша вода, която се излива като се слагат връзки към други сайтове ще е по-добре. PageRank е един доста остарял и донякъде – недоразбран алгоритъм, така че просто не мислете за него.

Мислете първо за потребителите! Ако им поднесете интересна и полезна информация, която знаете, че те ще оценят – какъв е проблема, че сте споделили връзка от друг сайт, а не то Вашия?

Те ще Ви бъдат благодарни, че сте им поднесли някаква полезна информация, администраторът на сайтът, който сте споделили също ще Ви бъде благодарен и нищо чудно след време ако и той сподели Ваш материал или сложи връзка към него.

Като SEO специалист аз имам една основна логика, а тя е, че ако потребителите останат доволни по някакъв начин от сайта Ви, то Google ще забележи това и ще оцени сайта Ви като важен. Не знам как го правят честно казано, имат си разни сложни алгоритми, патенти и т.н. Но знам със сигурност, че го правят.

В този ред на мисли, Вашият сайт не може да притежава цялата информация на света, нали? Все някъде има нещо, което Вие не сте написали, а някой друг Ваш колега е написал. И ако това съдържание е страхотно, какъв е проблема да го споделите в социалните мрежи, така че вашите фенове или хората, които Ви следват да го прочетат?

Така написано по-горе, всичко звучи страхотно, само дето то не се случва в Бъглария. Или ако се случва се случва рядко.

Тук всеки се е затворил в собственият си сайт, споделя материали само от собственият си сайт, и в сайта си слага връзки само към предишни негови публикации…

И после се оплакваме, че нямаме натурални връзки. След това решаваме да спамим по директории и на следващият пингвин ъпдейт си го отнасяме!

Къде на майтап, къде не – това е истината, за съжаление.
Но се надявам тази тенденция да се подобри за в бъдеще! Запознавам се с все повече нови и нови специалисти, оптимизатори, които са млади и отворени хора, които не се страхуват да споделят чуждите статии, не се страхуват да напишат уникално съдържание и да го публикуват в друг блог под формата на гест-блог статия.

За мен лично – това е начина да се изгради авторитет – чрез споделяне на чужди материали и слагане на релевантни връзки към такива. Изгражда се приятелство между блогъри, колеги, реални хора.